Интервю със световноизвестният психотерапевт Мириам Сежер

Мириам Сежер е детски психиатър и психоаналитик, ученичка и последователка на Франсоаз Долто. Съоснователка и президент на организацията „Каузата на бебетата“, кавалер на Ордена на Почетния легион. Световноизвестна е с поразителните резултати от терапевтичната си практика с новородени и малки деца чрез “лекуването с думи”. 

– Здравейте г-жо Сежер! Гостувате ни във връзка с дните на Мадам Франсоаз Долто* в България, както и по случай излизането на Вашата книга “Думи, за да се родиш”. Преди читателите да са я купили, разкажете със собствени думи за нея?

Мириам Сежер:  В книгата става дума за срещата на живота ми – за срещата с Франсоа Долто. За това, как от тази среща и последвалото взаимодействие в мен покълнаха основите на моята работа…
Като психоаналитик, Долто работеше със съвсем малки деца, направо бебета, като в работата използваше силата на диалога и на словото. Като асистент на нейните консултации установих, че ефектът от нейния директен контакт с децата е поразяващ. И тогава си зададох въпроса ‘Защо трябва да се чака тези бебета да имат проблем, за да се реагира?’ В мен се породи желанието да работя с новородени. За да се случи това, трябваше да намеря родилен дом, който да ме приеме, което никак не беше лесно. Но успях и след 23 години съм още там.

Установих, че когато с правилни думи и поведение, обръщаме внимание на едно човешко същество още от самото му раждане, това има зашеметяващ ефект. Би довело до още по-голям резултат, ако казваме на детето не това, което искаме в момента, а това, което то има нужда да знае. Това е моят начин на работа.

– Срещали ли сте някой друг преди това, който да импонира на идеите Ви?

Мириам Сежер:  Да, разбира се, срещнах много други хора – личности, които ме впечатлиха и с които работих и работя все още; също такива, които аз обучих и формирах като професионалисти. През 1995 г. създадох асоциация с име „Каузата на бебетата”. Оттогава ние сме голям екип, който работи заедно в различни проекти, свързани с книги (издали сме около 20 заглавия); организираме и участваме в различни конгреси – национални и международни. Срещаме се и работим по време на пътувания и на конференции в чужбина, в работни групи и в радиото – имаме свое предаване.

– Вие сте кавалер на Почетния легион. За какви заслуги сте го получили?

Мириам Сежер:  (Видимо се засрамва) За моята работа с децата в родилния дом и за въздействието, което това оказа на национално и международно ниво; за цялостната ми кариера.

– Какъв дял заема психоанализата в личния Ви живот или те се сливат?

Мириам Сежер: Психоанализата беше първо частният ми живот. Прочетох Фройд, когато бях на 15-годишна възраст и това не беше никак случайно. Това определено се случи, защото търсех нещо. След това започнах лични анализи. Твърде рано се заех професионално с психоанализа, защото следвах за психиатър и много отрано знаех, че въпреки, че следвам медицина, всъщност ще стана психиатър.
В моето професионално битие, в един момент специализирах психоанализа на деца. На 20-годишна възраст имах докторска степен по детска психоанализа. Трябва да си призная, че младите ми години ми дадоха възможност и време да експериментирам в работата.
Все пак, слушайки всичко това трябва да знаете, че има една голяма част от личния ми живот, която коренно се различава от професионалния. Занимавам се с музика на високо-професионално ниво. Завършила съм Парижката консерватория. Дълго време се колебаех между двата занаята. В крайна сметка децата спечелиха. Специално моите деца спечелиха много, защото е много по-лесно да имаш майка – психоаналитик, а не майка – професионален музикант, която живее по хотелите. Не знам дали ме разбирате…

– Разбирам. Майка ми е диригент и твърди същото.

Мириам Сежер:  Не без основание, сигурно. Това е призвание – като да бъдеш призван. Въпреки, че не съм музикант, никога не изоставих заниманията си с музиката и тя, знаете ли, помага ми да постигам душевно равновесие.

– Преди малко споменахте за експериментите в работата. А в личния живот? Предприемала ли сте авантюрата в личния си живот да контролирате своето несъзнавано – несъзнаваното съгласно Юнг – в личния си живот?

Мириам Сежер:  Това е априори дефиницията на психоаналитика. Да.

– Смятате ли, че човекът в съвременния западен свят трябва да използва психоанализата във всекидневния живот. Като имаме предвид, че всички комуникационни проблеми са следствие от неразбирането на човека отсреща, смятате ли, че психоанализата трябва да бъде наложена в нашето ежедневие? Например още от училището?

Мириам Сежер:  Не смятам.

– Защо?

Мириам Сежер:  Психоанализата е лично занимание, което засяга нашия интимен живот. За сметка на това, психоанализата като такава надминава рамките на лечението. Психоаналитикът, започвайки от Фройд, се чувства привързан и обвързан с това, което се случва в полиса. Той има за какво да мисли, за това което се случва в обществото в полиса, има какво да каже по отношение на него. Когато Фройд написва „Цивилизацията и разочарованието от нея” **, има много определени неща, които той иска да каже. Това е време, когато Европа е толкова болна… (Сежер визира национал-социализма). Мисля, че ангажираността на психоанализата си остава вярна, но в никакъв случай тя не трябва да се превръща в доктрина и най-вече в такава, която промива мозъци.

–  Още в началото на книгата си „Думи, за да се родиш” разказвате за случка с новородено, което активно реагира на Вашия разговор с него (Сежер заговаря новородено споменавайки мястото, където е погребана неговата баба). Повечето хора реагират скептично на идеята, че новороденото не е нищо повече от бял лист хартия, а Вие му  говорите. То реагира – учудващо е, но реагира… Ами ако не беше реагирало, как щяхте да убедите родителите в правотата на думите си, че детето Ви разбира? 

Мириам Сежер:  Аз работя с родителите, само когато те вече са съгласни с работата ми. Не се опитвам да убеждавам никого в нищо. Когато едно дете, което лекувам, страда, това значи че или родителите са дошли при мен, или хората от обкръжението на родителите са ги убедили да го направят. В момента, в който те са съгласни да дойдат, вече са готови за чудеса. Моя задача оттук нататък е да работя правилно. Не е необходимо да убеждавам никого. А резултатите са предвидими.

– Има ли шанс новородено дете да изяви в зряла възраст получената при раждането емоционална болка – по една или друга причина. Казано по друг начин: Първите минути и часове по какъв начин могат да се отразят на живота на един вече зрял човек?

Мириам Сежер:  Това не е отговор за 30 секунди – ще изисква много време да отговоря коректно. Когато едно дете се роди, то се разделя с всичко, което познава – всичко, което е запомнило от неговите усещания от времето, когато е възприемало всичко чрез тялото на своята майка. Изключително важно е, и вече все повече активно се работи в тази посока, когато детето се роди да бъдат възстановени неговите предродилни спомени. Това например се случва, когато новороденото се сложи на корема на своята майка. Така то открива и си спомня всичко, което е свързано с нея – нейната миризма, биенето на сърцето й, допирът с тялото й, вибрациите на гласа й. Всички тези елементи, събрани заедно, за детето ще бъдат продължението на неговия период на съществуване преди раждането му и след него. Липсата на континуитет е най-вредната липса в психическото развитие на детето. Точно поради тази липса имаме проблеми с деца, които са недоносени или имат болести, или някакъв друг вроден или ранно придобит проблем.
Възстановяването на елементите от спомнянето на преродилното съществуване помагат на детето да възстанови етапите, които ще му помогнат да изгради неговия така необходим нарцисизъм. Казано с други думи: да изгради доверието в себе си. Именно доверието, вярата в себе си, е основата на доверието към другите и към живота като цяло. Това, което трябва да направи връзка при детето, когато има разделяне и то губи отправните си точки, са думите – словото, за което говоря в книгите си. Словото ще направи връзка с неговата история, с неговото минало. Това минало е изградено от думи. Това е начинът на говорене, в който детето има свое собствено място. Това място може да бъде повече или по-малко удобно. Думите служат, за да помогнат на детето да се настани в това негово място. Ясно ли се изразявам?

–  Пределно. В контекста на разговора ни, моля Ви да коментирате още една случка от последната си книга, излязла на български. Това е потресаваща случка. Става дума за новороденото бебе Кадер. 

Мириам Сежер:  Спомням си цялата случка много добре.Но няма да разкажа нищо, защото иначе читателите ще имат един стимул по-малко да прочетат книгата (смях).

– Ок, друг въпрос – говорите и за проблемите при близнаците. За феномените на близнаците, както знаем много се е изписало, но те продължават да да остават енигма за науката. Кажете, как може да му се помогне на новородено, чийто близнак е загинал при раждане? През последните години подобни случаи се зачестиха многократно поради процедурата инвитро. 

Мириам Сежер:  Да, не е задължително едно от новородените да умре, но се случва често. Детето е в траур по два начина, защото от една страна усеща траура на майка си – новородените деца по изключителен начин все още са свързани с майката и нейните емоции. Едновременно с това, при него има още един вид траурна тъга, която е в резултат на въпроса: Къде е това братче или сестриче, което беше с мен? Днес сме сигурни, че двете близначета в предродилния период са във връзка и комуникация помежду си. Аз наблюдавах, че комуникацията помежду им е по-силна дори от комуникацията с майката. Това обяснява, че ние трябва да тръгнем от предпоставката, че едно дете, което е загубило близначето си, усеща много силно тази липса. Тази липса и страдание се изразява с липса на думи – то има нужда да разбере, какво се е случило. Затова, ако се постараем да му обясним защо другия близнак го няма, как трябва да се справи с тази тъга, ако му се обясни, че чувството на загуба наранява и майката, че майката е тъжна не заради раждането му, а заради липсата на братчето или сестричето му – ще оправим проблема. Това важи еднакво при аборт или при смърт вътре в утробата, както и при раждане – при всички тези случаи има емоционална загуба и за оцелялото дете. Някои от тези деца, които са оцелели, ще проявят страданието си под всякакъв вид симптоми – няма да се хранят, не спят, плачат непрекъснато. При други, това ще се случи много по-късно, когато изобщо не го очакваме. Аз смятам, че е изключително важно тези симптоми да бъдат предотвратени преди да се е случило неочакваното, като се обясни на детето навреме за какво става дума. Там, където работя вече няма нужда от психоаналитици, които да правят това, което току що ви разказах. Медицинските сестри и лекарите се справят чудесно с тази задача.

– След като думите имат толкова огромно значение, дори и на такава крехка възраст, това означава ли, че когато в присъствието на детето се говори лошо или добро за някой, то го възприема и е възможно след това да има съответното добро или негативно отношение към човека?

Мириам Сежер:  О да. Това, което има значение, обаче, са истинските думи. Думите, които казват истината в правилния момент и на правилния човек. Ако това не са верните думи от правилния човек на правилното място, подсъзнанието на детето не го е грижа за това.

– Трябва да приключваме, г-жо Сежер… Препоръчайте нещо на нашите читатели. На тези, които са или ще бъдат родители.

Мириам Сежер:  Родителите трябва да имат желанието да чувстват от какво има нужда детето, какво трябва да знае и да се оставят да бъдат водени от него. Децата знаят за нуждите си по-добре от родителите си, което по никакъв начин не означава, че нямат нужда от образование или възпитание. Напротив, именно това е възпитанието. Ключът на възпитанието е в слушането на децата. Пожелавам го на всички родители.

–  Благодаря Ви.

* Франсоаз Долто (1908 – 1988) е прочут френски психоаналитик и педиатър, една от ключовите фигури на френската психоанализа и психоанализата на детето в частност. 

** „Цивилизацията и разочарованието от нея“ от Зигмунд Фройд е един от най-продаваните му трудове, написан през 1929 г. В нея се описва основното напрежение между цивилизацията и индивида и теорията, че хората имат определени характерни инстинкти, които са неизменни. Най-видните от тях са желанието за секс и склонността към голяма агресия срещу авторитарните фигури и сексуалните конкуренти. 
Книгата може да бъде намерена на български единствено в апокрифен вариант.